Липсата на капацитет и инфраструктура спъва износа на украинско зърно от пристанище Варна -
Повече от месец на паркинга на пристанище Варна-Запад престояват за по няколко дни десетки и стотици камиони, натоварени със артикули от Украйна. Въпреки упованията и изявленията на българските политици от април, зърно за експорт към този миг съвсем няма.
Повечето от камионите са със строителни материали – железни профили, огнеупорна глина, само че също по този начин и слънчоглед. Част от него отива за експорт, дребна част е изходна суровина за завода за олио в Провадия.
Прогнозите са, че със почналото прибиране на реколтата – както у нас, по този начин и във воюващата Украйна, броят на ТИР-овете ще пораства.
В някои от дните броят им е толкоз огромен, че околното пространство се запълва с камиони с регистрации от Киев, Днипро, Одеса, Чернигов, Миколаив, Запорожие, описват постоянно транспортиращи през пристанището артикули български водачи.
Украинските им сътрудници „ живеят “ на паркинга нормално сред два и пет дни и се сблъскват с провокациите да се окажат на място, където условия за неколкодневен престой съвсем няма. Липсата на тоалетни е най-голямото от тях, описват водачите. Второто – съществуването единствено на един магазин, в който по думите им, продавачите ги „ чарджат “ прекомерно доста за курса евро-лев.
Пътят им до България лишава дни. Макар част от стоките с ТИР-овете да идват от региони в Централна Украйна, маршрутите им минават през Молдова и Румъния. Причина са многото разрушени пътища и мостове. Дори част от продукцията, която идва от северната част на Запорожка област, се транспортира през Молдова. Изчакванията по границите в републиката също са с часове, а от време на време и дни, и опашките рядко са под 4 км. Изключение вършат товарите от регионите на Одеса и Миколаив.
Опасения от утежняването на филантропичната и товарна обстановка към този момент имат в община Девня, на чиято територия е ситуиран терминалът Варна-Запад. Паркингът е благосъстоятелност на Държавното дружество „ Пристанищна инфраструктура ”, стопанисва се от „ Пристанище Варна “ ЕАД и, действително, страната е виновна за обезпечаването на най-малко обикновени условия за десетките водачи.
За общината в Девня проблем е и пътната права, която води до Варна-Запад. Тя е част от общинската инфраструктура, само че е в неприятно положение от години поради преминаващите тежки камиони. В същото време бюджетът на дребната варненска община не разрешава отделянето на нужните 2.5 млн. лева за ремонт на пътя.
След месеци срещи и договаряния в минали години и в този момент има единодушие с Министерство на регионалното развитие и Агенция „ Пътна инфраструктура “ собствеността върху пътя, дълъг 1.5 км, да стане държавна, а по-късно да бъде ремонтиран, показват от община Девня. Кога и по какъв начин – изясненост няма. Не се знае към този миг и кой ще подсигурява дълготрайната му поддръжка.
Индикации за нараствания пренос на украински артикули през Варна има и от Граничен контролно-пропусквателен пункт Кардам. Там в последните седмици чакат по няколко десетки камиона за влизане в България. В тази част от републиканската пътна мрежа, положението на пътищата е неприятно. Самата права от границата към вътрешността на Добруджа също е двулентова.
Надеждите, че Варна ще стане експортно пристанище за украинско зърно – поради блокираното по море от Руския Черноморски флот Украйна, най-малко за момента е мъчно да се оправдаят.
Във Варна няма нито задоволително потенциал да се одобри украинската пшеница, нито построена инфраструктура за поемането и транспорта на спомагателни количества товари. Липсват и хранилища, а и огромните кораби няма по какъв начин да бъдат товарени при директна обработка – от камион на борда. При сходна организация, рискът от тапи с тежкотоварни камиони на входно-изходните пунктове на Варна е голям, разяснява при започване на седмицата новият шеф на пристанището Ивайло Гаврилов.
Той удостоверява увеличената трафик на митническите пунктове на пристанище Варна-Запад. Освен насипните товари, усилват се и контейнерните транспорти.
Понастоящем, през варненското пристанище се изнася всичко, което успее да излезе от Украйна и не може да премине като количества с шлепове през украинските дунавски пристанища Рени и Измаил и след това през румънското Констанца, откъдето единствено доникъде на май беше изнесен към 1% от украинската пшеница. Данни към началото на юли няма, само че по неокончателна информация, в Украйна има още близо 20 млн. тона зърно, предопределено за износ.
Не се знае каква част от него е от регионите, окупирани от руснаците, само че поради войната инструкция на Европейския съюз разрешава унищожаване на вносните мита за артикули, превозени от Украйна.
Иначе България ще направи действия пред Европейска комисия за отпущането на незабавна финансова помощ за създаване на спомагателни силози за зърно на терминал " Варна-Запад ", оповестиха от Министерство на превоза. Складовите площи на територията на всички терминали във Варна - държавни и частни, имат потенциал от 150 хиляди т. за предпазване на зърнени култури.
Разглежда се и опцията за приставането на огромен кораб на някой от кейовете на пристанището за увеличение на потенциала на складовите площи.
Според пресслужбата на ведомството, от новоназначения изпълнителен шеф на пристанището Ивайло Гавраилов ще се желае „ да приложи гъвкава и дейна комерсиалната политика “, с цел да оправдае упованията.
В случай на потребност, ще се договаря и с оператори на частни терминали в региона на пристанище Варна, с цел да поемат възможен наплив от украинско зърно, допълват от транспортното министерство.
Въпреки декларираното предпочитание от България, сходна интервенция е голямо логистично предизвикателство, чието решение не е по силите на единствено едно пристанище, ведомство или даже страна, показват морски експерти.
Трудностите стартират още от междурелсието в Украйна – по-широко от това в останалата част от Европа, големият недостиг на вагони и камиони, високите цени на горивата, което качва разноските, дългите опашки и изчаквания по поредност гранични пунктове, което значи в допълнение закъснение на товарите и други, с цел да се стигне до потенциала на пристанището във Варна.
Повечето от камионите са със строителни материали – железни профили, огнеупорна глина, само че също по този начин и слънчоглед. Част от него отива за експорт, дребна част е изходна суровина за завода за олио в Провадия.
Прогнозите са, че със почналото прибиране на реколтата – както у нас, по този начин и във воюващата Украйна, броят на ТИР-овете ще пораства.
В някои от дните броят им е толкоз огромен, че околното пространство се запълва с камиони с регистрации от Киев, Днипро, Одеса, Чернигов, Миколаив, Запорожие, описват постоянно транспортиращи през пристанището артикули български водачи.
Украинските им сътрудници „ живеят “ на паркинга нормално сред два и пет дни и се сблъскват с провокациите да се окажат на място, където условия за неколкодневен престой съвсем няма. Липсата на тоалетни е най-голямото от тях, описват водачите. Второто – съществуването единствено на един магазин, в който по думите им, продавачите ги „ чарджат “ прекомерно доста за курса евро-лев.
Пътят им до България лишава дни. Макар част от стоките с ТИР-овете да идват от региони в Централна Украйна, маршрутите им минават през Молдова и Румъния. Причина са многото разрушени пътища и мостове. Дори част от продукцията, която идва от северната част на Запорожка област, се транспортира през Молдова. Изчакванията по границите в републиката също са с часове, а от време на време и дни, и опашките рядко са под 4 км. Изключение вършат товарите от регионите на Одеса и Миколаив.
Опасения от утежняването на филантропичната и товарна обстановка към този момент имат в община Девня, на чиято територия е ситуиран терминалът Варна-Запад. Паркингът е благосъстоятелност на Държавното дружество „ Пристанищна инфраструктура ”, стопанисва се от „ Пристанище Варна “ ЕАД и, действително, страната е виновна за обезпечаването на най-малко обикновени условия за десетките водачи.
За общината в Девня проблем е и пътната права, която води до Варна-Запад. Тя е част от общинската инфраструктура, само че е в неприятно положение от години поради преминаващите тежки камиони. В същото време бюджетът на дребната варненска община не разрешава отделянето на нужните 2.5 млн. лева за ремонт на пътя.
След месеци срещи и договаряния в минали години и в този момент има единодушие с Министерство на регионалното развитие и Агенция „ Пътна инфраструктура “ собствеността върху пътя, дълъг 1.5 км, да стане държавна, а по-късно да бъде ремонтиран, показват от община Девня. Кога и по какъв начин – изясненост няма. Не се знае към този миг и кой ще подсигурява дълготрайната му поддръжка.
Индикации за нараствания пренос на украински артикули през Варна има и от Граничен контролно-пропусквателен пункт Кардам. Там в последните седмици чакат по няколко десетки камиона за влизане в България. В тази част от републиканската пътна мрежа, положението на пътищата е неприятно. Самата права от границата към вътрешността на Добруджа също е двулентова.
Надеждите, че Варна ще стане експортно пристанище за украинско зърно – поради блокираното по море от Руския Черноморски флот Украйна, най-малко за момента е мъчно да се оправдаят.
Във Варна няма нито задоволително потенциал да се одобри украинската пшеница, нито построена инфраструктура за поемането и транспорта на спомагателни количества товари. Липсват и хранилища, а и огромните кораби няма по какъв начин да бъдат товарени при директна обработка – от камион на борда. При сходна организация, рискът от тапи с тежкотоварни камиони на входно-изходните пунктове на Варна е голям, разяснява при започване на седмицата новият шеф на пристанището Ивайло Гаврилов.
Той удостоверява увеличената трафик на митническите пунктове на пристанище Варна-Запад. Освен насипните товари, усилват се и контейнерните транспорти.
Понастоящем, през варненското пристанище се изнася всичко, което успее да излезе от Украйна и не може да премине като количества с шлепове през украинските дунавски пристанища Рени и Измаил и след това през румънското Констанца, откъдето единствено доникъде на май беше изнесен към 1% от украинската пшеница. Данни към началото на юли няма, само че по неокончателна информация, в Украйна има още близо 20 млн. тона зърно, предопределено за износ.
Не се знае каква част от него е от регионите, окупирани от руснаците, само че поради войната инструкция на Европейския съюз разрешава унищожаване на вносните мита за артикули, превозени от Украйна.
Иначе България ще направи действия пред Европейска комисия за отпущането на незабавна финансова помощ за създаване на спомагателни силози за зърно на терминал " Варна-Запад ", оповестиха от Министерство на превоза. Складовите площи на територията на всички терминали във Варна - държавни и частни, имат потенциал от 150 хиляди т. за предпазване на зърнени култури.
Разглежда се и опцията за приставането на огромен кораб на някой от кейовете на пристанището за увеличение на потенциала на складовите площи.
Според пресслужбата на ведомството, от новоназначения изпълнителен шеф на пристанището Ивайло Гавраилов ще се желае „ да приложи гъвкава и дейна комерсиалната политика “, с цел да оправдае упованията.
В случай на потребност, ще се договаря и с оператори на частни терминали в региона на пристанище Варна, с цел да поемат възможен наплив от украинско зърно, допълват от транспортното министерство.
Въпреки декларираното предпочитание от България, сходна интервенция е голямо логистично предизвикателство, чието решение не е по силите на единствено едно пристанище, ведомство или даже страна, показват морски експерти.
Трудностите стартират още от междурелсието в Украйна – по-широко от това в останалата част от Европа, големият недостиг на вагони и камиони, високите цени на горивата, което качва разноските, дългите опашки и изчаквания по поредност гранични пунктове, което значи в допълнение закъснение на товарите и други, с цел да се стигне до потенциала на пристанището във Варна.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ